Българската мечта за имот – стабилност или капан?

Българите имат особено отношение към недвижимите имоти. За мнозина домът не е просто място за живеене, а символ на сигурност, наследство и престиж.

Неслучайно в България собствеността върху жилище е много по-масова, отколкото в редица западни страни. Дори когато доходите са ниски, а ипотеката е тежка, стремежът „да имаш свое“ се възприема като най-сигурната инвестиция. Но доколко тази вяра в имота като абсолютна ценност е оправдана?

На пръв поглед аргументите „за“ са убедителни. Имотите запазват стойността си във времето и дори я увеличават, особено в големите градове. Жилището е нещо материално и трайно – няма как да се „изпари“ като парите във фалирала банка или като акции на сринал се пазар. Освен това притежанието на имот носи психологическа сигурност – усещането, че имаш „собствен покрив над главата си“ е дълбоко заложено в българската култура.

В България притежанието на жилище често се смята за върховна гаранция за сигурност, но тази мания за „тухли и бетон“ може да се окаже илюзия – защото имотът не винаги носи свобода, а понякога се превръща в тежест и окови за десетилетия напред.

Тази мания има и обратна страна. Високите цени на имотите карат много семейства да затъват в дългосрочни ипотеки, които ги обвързват за десетилетия напред. Това често ограничава свободата им да пътуват, да сменят работа или дори да се преместят в друг град. Имотът, който трябва да носи сигурност, се превръща в тежест и „окови“. Освен това пазари като този в София или Варна вече са толкова надценени, че покупката трудно може да се нарече разумна инвестиция.

Другият проблем е, че българите често влагат всичко в имот, без да диверсифицират спестяванията си. Това прави личните финанси изключително уязвими – ако настъпи криза на пазара или се наложи спешна продажба, имотът може да се окаже по-скоро капан, отколкото спасение. За сравнение, в други страни инвестирането се разпределя между различни активи – акции, фондове, бизнеси – докато у нас почти всичко се концентрира в „тухли и бетон“.

В крайна сметка, имотът може да бъде едновременно благословия и илюзия. Той носи стабилност, но и крие сериозни рискове, особено когато се превръща в мания и единствена стратегия за бъдещето. Въпросът е дали ще продължим да виждаме в имота абсолютната гаранция за сигурност, или ще започнем да мислим по-гъвкаво за начина, по който изграждаме финансовото си бъдеще. Истината е, че домът може да е убежище, но не бива да се превръща в клетка.

По материала работи Веселин Байчев