Петър Русчуклиев

ГЛАВА  ДВАДЕСЕТ  И  ШЕСТ

1.

    Родният ми град, който под гордото наименование Сексагинта Приста, сиреч „Пристанище за шестдесет кораба“ /дали не са били шестнадесет?/, съществувал още като важна форпостна крепост в долното поречие на Дунава на някогашната Источна Римска империя, ме посрещна тази вечер в бяла премяна.

Петър Русчуклиев

ГЛАВА  ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

1.

     Отоплителният радиатор до мене по едно време наново захвана да ме бомбардирва с нови вълни непосилна горещина, което ме принуди да съблека не само якето, но и сакото си. Това събуди неволно сцена от предната вечер, когато по по-други причини ми се наложи да сторя нещо подобно. 

Петър Русчуклиев

ГЛАВА  ДВАДЕСЕТ  И  ЧЕТВЪРТА

1.

    С помоща  на будилника успях да се събудя навреме. Главата ми, след екстремните турбуленции на последните две денонощия беше в трагично състояние. Без закуска, което не ми се бе случвало от незапомнени времена, ми се отдаде въпреки всичко да прекрача прага в стаята на Василев без закъснение. Той беше сам. Първият му въпрос, с който ме посрещна беше:

Петър Русчуклиев

ГЛАВА  ДВАДЕСЕТ  И  ТРЕТА 

1.

     Наложи се все пак да подирим попътно някакво заведение, в което да се подслоним от все по-агресивно връхлитащите дъждовни капки. За беда пред очите ни не се мерна поне една каква да е сладкарничка или нещо от тоя род.

Петър Русчуклиев

ГЛАВА  ДВАДЕСЕТ  И  ВТОРА

1.

    Първата ми работа след като се прибрах в апартамента на чичо Сашо и с две думи му описах вчерашната одисея на нашия самолет, беше да изчезна в банята.  Там престоях дълго под освежителната хладка струя на душа. След перипетиите на последното денонощие тялото ми се нуждаеше от... освежаване.

Страница 1 от 6