Петър Русчуклиев
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
1.
Новото съобщение на капитана на самолета, че ни предстои да се приземем на Букурещкото летище не подейства твърде успокоително на пътниците. Аз също започнах да изпитвам все по-сериозни опасения относно понататъшния ход на нашето необикновенно приключение, което започна да навява и у мен съмнения, че може да сложи кръст на земното ми съществувание.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
1.
Чувствително поизморени от перипетиите през напрегнатия ден, се довлякохме в хотела доста след като прословутият пражки часовник с дванадесетте кукли-апостоли бе вече отброил осемнадесет часа. Заварихме варненската колежка във фоаето, удобно разполежена в мек фотьол в компания с непозната млада, със солидно позакръгленичка фигура жена. В момента на нашето появяване елегантно преметнали крак върху крак с цигара в ръка, двете беседваха целомъдрено.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
1.
По някое време сутринта на следващия ден пристигнахме в Прага. Гарата и тук макар и в по друг архитектурен стил от Будапещенската, ме впечатли с нейните габарити, броя на коловозите, намиращите се по тях пристигащи и заминаващи влакове и турболентния мравуняк пътници, които не говореха само местния език.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
1.
В моите очи „Леденият стадион“ в Братислава, един колос от бетон, стомана и стъкло, предизвика удивително впечатление на първо място със своите размери. Когато почти половин час преди започване на хокейния двубой прекрачих прага на хокейната арена, тя беше претъпкана до последен предел. Както се казва – „Яйце да хвърлиш, няма място къде да падне“. Обстановката, в която се озовах предизвика своеобразен повей на „гензе хаут“ – „настръхване на кожата“. Бях многократно наблюдавал на телевизиония екран хокейни мачове от световни първенства и олимпиади, но за първи път попадах „лайф“ на хокеен мач! Ефектът в тоя момент бе неописуем.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
1.
С първия автобус, който ни попадна се завърнахме в Братислава. Това, което ми направи впечатление докато чакахме на спирката бе, че той дойде на минутата по табелката с разписанието. Нещо, което у нас, особено що се отнася до превозните средства от градската транспортна мрежа в моя роден град, бе рядкост.
Слязохме наслука някъде в централната част на града. Дъждовните капки бяха станали по-дребнички, но все още не преставаше да вали. След сравнително кратка рекогносцировка ни се отдаде да открием някакво заведение от рода на закусвалните с цени, които ни позволиха да се наобядваме, без да ни развалят апетита.
