1.
Точно в осем часа и четиридесет и пет минути един „Илюшин“ на Българската самолетнта компания „Балкан“ напусна пистата на Софийското летище в посока столицата на ГДР. На борда му се намираше в пълен състав и нашата двучленна делегация, на път за участие в следващата сесия на работната група на СИВ в нищо говорещия за мене с името си град Гера.
1.
През последното денонощие кръвното налягане не само на майка ми бе застрашително високо над нормалното. Новината около моя „годеж“ създаде всичко друго, но не и празнична атмосфера в нашия дом и до значителна степен стана причина още в събота вечерта да замина за София.
1.
- Какво така си се заблеял, като че ли напразно се напрягаш да откриеш на хилядата половинката? Или… ти се губят доста часове през последната нощ!
Гласът на моя „софийски началник“ нахлу като изпод земята в слуховите ми рецептори и ме изведе от инертното състояние на дълбокомисленост, в което бях изпаднал под негативeн повей на черни мисли. При това не само около историята около снощния „годеж“.
1.
Нощният влак „Синия Дунав“ ме стовари отново рано на следващата сутрин на Софийската централна гара. От там с първата попаднала ми „единица“ се понесох към „Лъвов мост“, недалече от който се перчеше снагата на новичкото здание на Генералната дирекция на обединение „Корабоплаване и корабостроене“.
Родният ми град, който под гордото наименование Сексагинта Приста, сиреч „Пристанище за шестдесет кораба“ /дали не са били шестнадесет?/, съществувал още като важна форпостна крепост в долното поречие на Дунава на някогашната Источна Римска империя, ме посрещна тази вечер в бяла премяна.
