Данъкът върху недвижимите имоти е един от най-разпространените налози в света, но начините, по които се определя и събира, са различни в отделните държави. 

В някои страни той е основен източник на приходи за общините и достига хиляди евро или долари годишно за едно средностатистическо жилище. В други държави облагането е символично или дори липсва напълно.

Различията се дължат на исторически, икономически и политически фактори, както и на ролята, която местното самоуправление играе за финансирането на обществени услуги. САЩ, Германия, Франция, Сингапур и Обединените арабски емирства показват колко различни могат да бъдат подходите към облагането на жилищната собственост.

Съвсем обяснимо, интересът на интернет потребителите към данъците е константен. Според Google Trends той е в почти постоянен пик, което съответства на очакванията за информираност относно личните притежания или възможностите за придобиване на такива в зависимост от икономическите обстоятелства.

►  САЩ – модел с високи местни данъци

САЩ са сред държавите, в които данъкът върху недвижимите имоти има най-голямо значение за местните бюджети. За разлика от много европейски държави, в САЩ няма единен национален данък върху жилищата. 

Вместо това всеки щат, окръг и община имат собствени правила за оценка на имотите и определяне на данъчните ставки. Това означава, че размерът на данъка може да се различава драстично дори между два съседни града.

Приходите от този вид налози се използват за финансиране на редица обществени дейности, включително поддръжка на пътища, паркове, пожарни служби, полицейски управления и най-вече - за образователната система. 

В много райони на страната именно данъкът върху имотите е основният източник за финансиране на държавните училища. Поради тази причина собствениците на жилища често плащат значителни суми всяка година.

Обикновено данъкът се изчислява като процент от стойността на имота. Средната ефективна данъчна ставка в страната е около 1,2% от пазарната стойност на жилището годишно, но в някои щати и общини може да надхвърли 2%. 

Така например, собственик на къща на стойност 500 000 долара би могъл да плаща между 6 000 и 10 000 долара годишно в зависимост от местоположението. Особено високи са данъците в щати като Ню Джърси, Илинойс и Кънектикът, докато в Хавай и Алабама ставките са значително по-ниски.

Експертите често посочват американския модел като пример за силна финансова независимост на местната власт. В същото време обаче високите данъци върху имотите са обект на постоянни обществени дебати, тъй като може да се превърнат в сериозна финансова тежест за домакинствата, особено при рязко покачване на цените на недвижимите имоти.

► Германия - традиционна система с мащабна реформа

Германия разполага с дългогодишна система за облагане на недвижимите имоти, известна като Grundsteuer. 

Данъкът се плаща от всички собственици на жилища и е един от основните приходоизточници за германските общини. Средствата се използват за поддържане на местната инфраструктура, обществения транспорт, училищата и социалните услуги.

През последните години германската система беше подложена на сериозна критика, тъй като оценките на имотите се основаваха на данни, които в Западна Германия датираха още от 1964 г., а в Източна Германия – от 1935-а. Това доведе до значителни изкривявания между реалната пазарна стойност на имотите и данъчната основа. В резултат Федералният конституционен съд постанови, че системата трябва да бъде реформирана.

От 1 януари 2025 г. влезе в сила нов модел за оценка на недвижимите имоти. Собствениците в цялата страна бяха задължени да подадат нови декларации, съдържащи информация за площта на имота, предназначението му, стойността на земята и други характеристики. 

След това данъчната основа се определя чрез нови формули, а крайната сума зависи и от коефициентите, определяни от всяка община.

На практика размерът на данъка варира значително между различните градове. За средностатистически апартамент или къща годишната тежест често се движи между няколкостотин и няколко хиляди евро. 

В много германски градове собствениците вече съобщават за осезаемо увеличение на дължимите суми след реформата. Въпреки това германското правителство подчертава, че реформата има за цел по-справедливо разпределение на данъчната тежест между различните категории имоти.

ПРОДЪЛЖАВА