1 май е официален почивен ден в календара на България, но всъщност датата символизира международната солидарност и непрестанната борба на работниците за социална справедливост и достоен живот.
Корените на празника ни връщат към XIX век и бурното развитие на индустриалното общество.
Началото е поставено на 1 май 1886 година в САЩ. Тогава над 300 000 работници от цялата страна се включват в национална стачка с едно основно и ясно искане: въвеждането на 8-часов работен ден. До този момент работният ден често е достигал изтощителните 12-15 часа.
Трагедията в Чикаго
Център на протестите става Чикаго, където напрежението ескалира. След тридневни демонстрации, полицията опитва да разпръсне тълпата, което води до раняването на 200 души и смъртта на поне четирима протестиращи.
На 4 май, по време на последвалия протест срещу полицейското насилие на площад "Хеймаркет", избухва бомба, убила един полицай и ранила други шестима.
В последвалия съдебен процес, белязан от редица противоречия, седем анархисти са осъдени на смърт и екзекутирани. Години по-късно те са официално оправдани, а саможертвата им се превръща в символ на работническото движение.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж призовава за международни демонстрации в знак на солидарност с "мъчениците от Чикаго".
През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам затвърждава датата, призовавайки всички пролетарски организации да спрат работа на 1 май навсякъде, където това е възможно, без риск за работниците, в името на мира и социалните права.
1 май в България: От нелегални сбирки до държавен празник
Българската история на празника започва почти едновременно със световната. Първият опит за отбелязване на 1 май у нас е организиран от Топографското дружество още през 1890 година.
През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а след 1945 г. комунистическата власт го превръща в мащабно държавно събитие с грандиозни манифестации.
След демократичните промени през 1989 г., 1 май запазва статута си на официален и неработен ден. Макар държавата вече да не организира масови прояви, традицията се поддържа от политически сили и синдикални организации, които използват деня за изразяване на гражданска позиция.
