Поръчителството за кредит лесно се представя като „подкрепящо рамо" за близък човек.
За банковата система обаче емоциите не съществуват. Подписът под договор за поръчителство не е просто формалност — той е доброволно съгласие да поставите собственото си финансово бъдеще в чужди ръце.
Капанът на солидарната отговорност: защо търсят първо вас при забавяне?
Най-голямата и опасна заблуда е очакването, че банката първо ще изчерпи всички възможности за събиране на дълга от кредитополучателя и едва тогава ще погледне към поръчителя.
По правилата на ЗЗД поръчителят по правило отговаря солидарно с главния длъжник — тоест кредиторът може да насочи претенцията си и към него, а не само към човека, който е получил кредита.
За кредитора водещото е вземането да бъде събрано — затова при изискуем дълг и нужните изпълнителни документи той може да насочи събирането и към поръчителя.
Причината, поради която кредиторът се насочва към поръчителя, е чисто прагматична: скорост. Ако титулярът е затънал в дългове, вероятно сметките му са празни, а имуществото му е заложено. Ако вие като поръчител имате стабилна работа, чиста история в ЦКР и налични средства — вие сте логичното решение. Банката няма задължение да бъде „справедлива", тя има интерес да бъде ефективна.
Важно е да знаете и следното: поръчителството не е невидимо. То може да се появи в кредитната ви картина в ЦКР — регистърът съдържа данни не само за основни кредитополучатели, но и за съдлъжници и поръчители. Когато кандидатствате за собствен заем, банката ще види това задължение.
Когато смъртта не разваля договора
Един от най-трудните аспекти на поръчителството е неговата устойчивост. Смъртта на длъжника не прекратява автоматично вашето задължение. Наследниците на починалия могат да се откажат от наследството, за да не плащат дълговете му — но вие нямате право на отказ от поръчителство.
Единствената реална защита в този случай е наличието на застраховка „Живот", свързана с кредита. Ако тя липсва или не покрива пълния размер на заема, вие оставате единственият отговорен субект.
Има обаче и важна законова граница, която рядко се споменава. Законът предвижда случаи, в които отговорността на поръчителя може да отпадне — например ако след падежа на главното задължение кредиторът не предяви иск срещу длъжника в предвидения срок (чл. 147 от ЗЗД). Освен това продължаване на срока, дадено от кредитора на длъжника, не обвързва поръчителя, ако той не е дал съгласие. При реален спор конкретният договор и сроковете са решаващи — затова не разчитайте на общи правила, а на адвокат.
Как да се подсигурите: не подписвайте на сляпо
Ако все пак решите да помогнете, не го правете като акт на сляпо доверие. Настоявайте за следните защитни механизми:
Копие от пълното досие. Изисквайте пълния договор за кредит, общите условия и погасителния план. Трябва да знаете точно колко е главницата, какви са наказателните лихви и какви застраховки са сключени.
Застраховка „Живот" и „Безработица". Поставете условие — ще станете поръчител само ако длъжникът сключи застраховка в полза на банката. Така намалявате риска при смърт, трайна неработоспособност или загуба на доход, но не го елиминирате. Важно е да проверите какво точно покрива полицата, за какъв срок, до какъв лимит и при какви изключения.
Вътрешно споразумение за допълнителна защита. Можете да сключите споразумение с човека, на когото помагате, което да ви дава права при евентуално плащане на чуждия дълг. Но такова споразумение трябва да бъде изготвено от юрист.
Ако искате реално обезпечение, то трябва да бъде учредено по надлежния ред — например залог, ипотека или друг подходящ инструмент. Само обещание „ще ти дам колата, ако стане проблем" не е достатъчна правна защита.
ПРОДЪЛЖАВА
