„В последните години има промяна в цялостната политика по доходите в България. Трябва да започнем дискусия дали тази промяна трябва да продължи, докога и това как се отразява на конкурентоспособността на икономиката от една страна, и от друга страна – на неравенствата в обществото и на възможността на обществото да функционира като едно цяло“.
Това заяви председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев на дискусия на тема „Млади семейства и доходи“. Тя, която е част от поредица публични обсъждания за бъдещото развитие на България под надслов „Силна България в силна Европа“. В дискусията участваха представители на работодателите, синдикатите, неправителствения сектор – работодатели, синдикати, неправителствен сектор, държавни учреждения, академична общност, представители на младите семейства и на хората с увреждания.
„Обикновено тези дискусии се водят в рамките на бюджетна процедура с доста кратък хоризонт и доста обострени политически настроения.
Но решихме тази дискусия да се води даже извън предизборната кампания, да не е в контекста на конкретна бюджетна процедура и да е с по-дълъг хоризонт – къде и как искаме да стигнем днес, петнайсет години отсега“, обясни Асен Василев.
Водещият дискусията Венко Сабрутев, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме Промяната“, заяви, че в дискусията се поставя акцент върху политиките за постигане на европейски доходи в България, младите семейства, децата, възрастните и хората с увреждания.
Първата част от дискусията беше посветена на темата:
Европейски доходи в България
Дискутиран беше въпросът как за едни и същи умения и дейност да имаме сравнимо заплащане с развитите европейски държави. Теми на панела бяха и минималната работна заплата, дали трябва да има работещи хора под линията на бедност и дали да се увеличават данъците и осигуровките, дали максималният осигурителен доход, максималната пенсия и максималното обезщетение за безработица трябва да се променят успоредно със средната работна заплата.
Трябва ли да има гарантирани нива на заплащане за обществено важни професии с недостиг на кадри, също беше обект на обсъждане. В началото на дискусията председателят на НСИ Атанас Атанасов представи статистическа информация по темата (презентация можете да намерите в прикачения файл).
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от промяна на модела за определяне на минималната работна заплата. По темата за едно и също заплащане за едни и същи умения у нас и в развитите европейски държави работодателите заявиха, че за това е необходимо да се достигне и едно и също ниво на производителност.
Според Асен Василев това е най-добрият начин да се увеличат доходите устойчиво. Той смята, че същевременно трябва да се намалят нивата на неравенствата в заплащането, защото ако не го направим, се оформят социални гета.
Втората част от дискусията беше на тема:
Как България да стане отново 9 милиона души
Беше дискутирано как семейните финанси да не са бариера за второ и трето дете, какви да бъдат принципите на подпомагане и да се постигне справедливост и солидарност, така че да има по-висок демографски прираст.
Тема на разговора бяха стимулите, благодарение на които българските семейства да се завърнат да живеят и работят в страната. Презентации за демографията на населението в страната направиха Калоян Цветков от катедра по социално-икономическа география в СУ, доц. Борис Казаков от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН и Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа“ (презентациите можете да намерите в прикачените файлове).
Участниците в дискусията постигнаха съгласие, че е необходимо по-добро ниво на развитие на икономиката, по-качествени и достъпни образование и здравеопазване, по-развита инфраструктура. Стимули за майките да се връщат по-рано на пазара на труда, като гъвкаво работно време, достатъчно детски градини и ясли, данъчни облекчения и социални услуги.
Необходима е и консенсусна политика за решаване на демографските проблеми с перспектива над 15 години и държавна подкрепа за малките населени места.
Асен Василев очерта 4 проблема, които трябва да се решат, за да има повече деца и българите да се върнат от чужбина – гъвкаво работно време, грижа за ранното детско развитие, мерки за подпомагане на деца в дълбока бедност и грижа за децата през лятото. Той посочи, че е необходимо да се разработи система за подпомагане, която освен солидарна, на първо място да е справедлива.
Защото изцяло солидарната система е скъпа и неустойчива и много хора, които не са допринесли, се опитват да се възползват.
