Държавата притежава механизма да намали употребата на алкохол, и по този начин смъртността, чрез увеличаване на изключително ниските акцизи върху алкохола в страната. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
Според икономистите употребата на алкохол в България сред възрастните граждани, но и сред децата, бива стимулирана от значително ниските акцизи върху алкохолни напитки, които са на най-ниското ниво в ЕС.
България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и в света. През 2022 по данни на СЗО в България средната консумация на човек от населението над 15 години измерено в еквивалент на чист алкохол е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра на вината, 5,1 – напитки с висок алкохолен процент, и 0,2 са друг вид алкохол. Докато за доста хора това е нещо нормално и даже повод за гордост, проблемите, до които потреблението на алкохол води, са често игнорирани и пренебрегвани.
От ИПИ обобщават основните последици от подобно високо ниво на потребление на алкохол.
На пръв поглед числата на годишното алкохолно потребление нe звучат особено притеснителни, само че потреблението в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой напитки. За илюстрация, 4,7 литра чист алкохол от бирени напитки се равняват на 188 стандартни бирени бутилки от 500 мл. с 5% съдържание на алкохол.
При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл. с 12% алкохолно съдържание. И накрая – 5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно съдържание се равняват на 18,2 бутилки спиртни напитки с обем 700 мл. и 40% алкохолно съдържание.
Тези числа означават, че средно за една година българинът (и то – всеки над 15 годишна възраст) пие по едно бутилка бира (500 мл.) всеки втори ден, по една чаша вино (150 мл) всеки четвърти ден и по една малка чаша (50 мл.) дестилат всеки два от три дни. Тази оценка всъщност е консервативна.
Нивото на потреблението на вина и дестилиран алкохол в България е по-високо от данните на СЗО, тъй като тяхното изследване използва данни за официално отчетеното производство и продажби на алкохол и със сигурност сериозно подценяват действително произведените в домашни условия.
В допълнение към средната консумация сред населението от значение е и броят на хората, които редовно употребяват алкохолни напитки. По данни на СЗО за 2025 г. делът на лицата над 15 години, които са тежки хронични пиячи (heavy continuous drinkers) е 9,1%, като при мъжете този процент е 16,6, а при жените – 2,1. Като такива се определят хора, които пият дневно над 60 мл. чист алкохол, което се равнява на 1,2 литра бира, 500 мл. вино или 150 мл. дестилиран алкохол.
Това ниво на потребление в България води до притеснителни ефекти. На първо място, количеството консумиран алкохол в България води до 6,4 години живот, прекарани в болест (DALYs), по данни на СЗО за 2019 година за населението над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за жените – 2,7. Този индикатор измерва броят загубени години в добро здраве поради преживяно заболяване или преждевременна смърт. Това означава, че българите губят средно над 6 години в добро здраве поради употребата на алкохол.
Накрая трябва да отчетем и ефекта на акцизите върху алкохолните напитки, които са с най-ниски размери сред страните в ЕС. В момента акцизът за стандартен кен бира с 5% алкохолно съдържание е на ниво от средно 9,6 стотинки, а за дестилирания алкохол тази сума е средно 3,08 лева на бутилка от 700 мл с алкохолно съдържание от 40%.
Виното в България не се облага с акциз, като такъв е случаят и в 9 други държави в ЕС. В средносрочен и дългосрочен план, стимулите за потребление или ограничаване са и финансови, и в този смисъл дебатът за бъдещо повишаване на нивата на акцизите стои отворен, посочват от ИПИ.
