Соларни панели по блокове от панели – това вече е честа гледка в столицата. Нерядко соларите са наредени в интересни комбинации, но на други места пък собствениците на апартаментите са се постарали освен красиво, да е и изгодно.
Пример за това е балкон в столичен квартал. На последен етаж от панелен блок солари облекчават домакинството. Как стои въпросът с поставянето на соларни панели в блоковете в градовете, проучи БГНЕС.
Разрешителен режим
Законово-изискуеми предпоставки за монтиране на слънчеви съоръжения са описани в няколко български закона.
На първо място – в Закона за устройство на територията - чл. 186, в който се казва: „ ... прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.”
Същевременно и закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) има текст, съгласно който съседът, монтирал панелите, следва да се съобрази с останалите съседи.
Това е чл. 6, ал. 1, „Съсобствениците са длъжни да”: точки; 2, 3, 5 и 19: „не извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата;”
Енергийни общности
Енергийните общности са групи от хора, фирми или общини, които съвместно решават да произвеждат, съхраняват или продават заедно енергия – електрическа и топлинна.
Най-често общностите в Европа произвеждат енергия от слънцето в градски райони, но по света се срещат и кооперативи за производство на вятърна енергия, централно отопление, и пр. Участието в тези общности или кооперативи, е напълно доброволно, като целта им не е печалба, а по-скоро ползите за обществото, отделните участници и грижата за околната среда.
Че поставянето на соларни панели със сигурност не носи особена печалба може да се съди по примера в столичния район „Витоша“. Там според бизнесплана на енергийната общност в района се предвижда инвестиционна надбавка от 51% при възвръщаемост 10 години.
Простата математика значи, че ако са вложени например, 250 евро, при успешно реализиран бизнес план, инвеститорите получават общо 377.5 евро.
Пропуски в законодателството
Въпреки добрите примери на енергийните общности, създадени в Габрово, Бургас, София, българското законодателство все пак има пропуски, защото споделянето на енергия за собствено ползване между членовете на такива общности не е възможно.
Това принуждава производителите вместо да ползват за собствени нужди, - да продават енергията.
Друг елемент, който съществено липсва у нас, въпреки приказките за Зелената сделка и други енергийни проекти, е въвеждането на стимули за създаването на такива енергийни общности.
Например, Столичната община преди години въведе облаги за собствениците на електромобили, в резултат на което в града определено се виждат в пъти повече електрически автомобили.
