Нова научна публикация на водещи експерти от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) представя резултати от 10-годишно изследване на гнездовите показатели на популацията на малкия креслив орел в България.
На база данни, събрани в периода 2015–2024 г. от 479 наблюдавани територии, се установява липса на дългосрочна тенденция за промяна в продуктивността, успеха на размножаване или честотата на гнездене – доказателство за „пространствено устойчиво“ размножаване в южната периферия на ареала на вида.
Въпреки това, делът на заетите територии показва лек спад във времето, като най-силно той е изразен в Сакар. Причините за това най-вече са бързите и мащабни промени в ландшафта – превръщане на пасища в интензивни земеделски площи, премахване на храстова растителност, засушавания и големи горски пожари. Взаимодействията с по-едрите грабливи птици също е възможно да оказват негативен ефект. Тези фактори влошават условията за гнездене и хранене и могат да се засилят в резултат на климатичните промени, ако не се предприемат спешни мерки.
Изследването разглежда и ефекта на гъстотата на популацията. В територии със средна гъстота малките кресливи орли показват най-висока продуктивност, докато в райони с висока гъстота вероятността за започване на гнездене в неблагоприятни години е по-ниска – което подсказва, че качеството на местообитанията и конкуренцията влияят значително при решението на орлите, дали да се размножават в дадена година или не.
Сред мерките, които статията препоръчва са: изграждане на система за ранно предупреждение и бърза реакция при горски пожари, поддържане на малки водоеми, които подпомагат, както гасенето на пожари, така и наличието на хранителни ресурси; замяна на стари, податливи на пожари иглолистни насаждения с устойчиви местни широколистни видове, най-вече дъбове; и възстановяване на мозайка от постоянни пасища и синури в земеделските ландшафти. Включването на тези мерки в горските и земеползващите планове е от ключово значение.
