Интервю с инж. Николай Василев - началник на отдел в дирекция "Стратегия и планиране на горските стопанства“ в Министерство на земеделието и храните
- Г-н Василев, какъв е поводът на срещата, която се провежда на територията на ДГС Царево по проекта „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България“?
- Поводът, по който сме се събрали е финалната мониторингова среща по проект „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България“, финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.
Защото от една страна обръщаме много сериозно внимание на вида малкък креслив орел, а от друга на неговите местообитания.
- Колко са на брой птиците от вида малкък креслив орел в България?
- На първо място искам да кажа, че имаме чудесно партньорство вече 6-та година – държавна администрация в лицето на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), двете източни държавни горски предприятия - Североизточно /СИДП/ и Югоизточно /ЮИДП/ и Българско дружество за защита на птиците /БЗДП/.
Именно колегите от БЗДП установиха, че популацията на орела е много по-голяма от очакваната и може да се каже, че имаме над 1000 гнездящи двойки.
- В какво се състои дейността по проекта?
- Дейностите по проекта в няколко направления. Първата е да се наблюдават птиците – както гнездово поведение, така и миграция, и хранителни навици. Каква е хранителната база, с какво се храни видът.
В сайта на проекта има възможност да се проследи миграцията със сателитни предаватели. Това е вид, който мигрира всяка есен до Южна Африка. Могат да се видят къде са в реално време, както и къде са били предните месеци. Това е много полезно за орнитолозите, за да разберат какви са техните навици по време на миграция.
На второ място са т.нар. консервационни дейности. Колегите от държавните предприятия и териториалните поделения – ДГС и ДЛС извършват тази дейност. Тук трябва да посочим т.нар. Саарландски метод за екологосъобразно производство на висококачествена дървесина. Да посочим усилията на колегите за възстановяване на горските пояси в Добруджа, усилията свързани с трансформацията на иглолистни култури в естествени широколистни гори и т.н.
- Разбрахме, че само три двойки малък креслив орел гнездят в Странджа? Защо толкова малко?
- Причината е в това, че орелът има нужда от открити пространства, на които да ловува, а горите заемат 95% от територията на Странджа. Тук може да видите единствено само едно зелено море от дървета, в което има една-две полянки.
Затова в рамките на проекта са направени изкопи, които се пълнят със слама и царевично зърно, за да се създадат условия за развъждане на полевки и други гризаци от хранителната база на малкия креслив орел.
- Каква е целта на сегашната среща на партньорите по проекта?
- Тук при нас е г-жа Симона Бакарети – представител на Европейската изпълнителна агенция по климат, инфраструктура и околна среда, която следи изпълнението на проекта от страна на Европейската комисия.
Тази мисия на г-жа Бакарети се счита за финална мониторингова мисия, тъй като проектът ще приключи в края на юли т.г.
Имаме и външен мониторингов експерт – Ивайло Зафиров, който, както и колегите от Брюксел, ни оказва сериозна подкрепа в цялостното изпълнение на проекта.
- Какво следва след приключването на този проект?
- Това е въпрос с много отговори. За да успеем да преценим по какъв начин да продължим, през април т.г. проведохме среща с представители на държавната администрация, 6-те държавни предприятия и неправителствения сектор. Бяха идентифицирани множество проектни идеи, които да бъдат реализирани, за да постигнем устойчивост на сегашните резултати и ще ги надградим.
Разговора води Ирина Генова
