Дълго време останала в сянката на по-посещаваните си съседи Гърция и Турция, България направи важна крачка към насърчаване на международните пътувания и въведе разрешение за пребиваване за дигитални номади.
То е валидно за една година, с възможност за удължаване с още една година. Според Business Today, има три категории кандидати, всяка с различни изисквания и критерии за допустимост.
Те са: чуждестранни граждани, наети от компания, която не е от Швейцария, ЕС или ЕИП; чуждестранни граждани, които са част от ръководството или притежават 25% от компания, регистрирана извън тези региони; и чуждестранни граждани, които "са предоставяли услуги от разстояние в продължение на поне една година преди кандидатстването и не работят за български юридически лица, нито като свободни професионалисти в България".
Ако кандидатите попадат в някоя от тези категории, ще трябва да подадат заявление за виза D в родната си страна (обработката може да отнеме до два месеца), преди да получат одобрение, да пристигнат в България и да подадат допълнителни документи в държавните институции (което отнема между две и четири седмици), преди накрая да подадат заявление за лична карта (което трябва да бъде обработено в рамките на един месец).
Citizen Remote посочва, че част от необходимите документи включват доказателство за доход, който трябва да е 50 пъти по-висок от българската минимална месечна заплата, или около 27 550 евро годишно. Ще е необходима и частна медицинска застраховка, доказателство за настаняване и чисто съдебно досие. Зависимите лица могат да бъдат се преместят чрез "процес на събиране на семейството" по този разрешителен документ, така че съпругът/съпругата и децата на потенциалните дигитални номади също могат да се преместят.
Защо дигиталните номади да изберат България? "Балканската страна има много какво да предложи на дигиталните номади, от километрични прекрасни плажове по Черноморското крайбрежие до някои от най-старите градове в Европа. Освен това, разходите за живот тук са значително по-ниски от други популярни дестинации за дигитални номади като Лисабон например", изтъква и TimeOut.
Над 30 млн. лева годишно - това е потенциалният ефект върху българската икономика от т.нар. виза за дигитални номади. Оценката на BESCO е на база три световни доклада за дигиталните номади и обобщава данни за времето им на престой в дадена страна и размера на средствата, които харчат месечно, допълва българското издание на Forbes.
