Капитан Тодор Кънчев е на 47 години, в момента пилотира кораби и както казва това е най-квалифицираната работа. Пътувал е по цял свят, включително и с круизни кораби на най-големите в света компании.
Пътят му е бил предопределен не само от професията на баща му – кап. Дянко Кънчев, но и от приключенските романи. Интересни са му били книгите на Жул Верн, Джек Лондон. Комбинацията от присъствието на бащата-капитан и прочетените морски романи го насочват към професията.
Тодор Кънчев има брат-близнак, който също е искал да завърши военно-морското училище, но като дете е бил болен от бронхиална астма и докторите не са му разрешили. Вместо капитан той е финансист, завършил в САЩ образованието си.
Дядо му Тодор, на когото е кръстен, цял живот е бил в сферата на туризма - бил е управител на култовите заведения Пикник и Даляна в Слънчев бряг.
„Не мога да кажа от кой момент съм разбрал, че ще бъда капитан.
Още от началото на съзнателния си живот съм го знаел. Искал съм да бъда и съм бил сигурен, че някой ден ще бъда капитан.
Баща ми за мен беше една безкрайно внушителна фигура. Имах го като пример. Прекарвах заедно с него повече на кораба, вкъщи беше сравнително малко време“, сподели Тодор Кънчев.
Завършил английската гимназия в Бургас през 1988 г. След това започва Военно-морското училище във Варна. Бил един от най-щастливите хора, когато се дипломирал, защото военщината му била дошла вповече.
„Не искам да бъда разбран погрешно, аз съм безкрайно благодарен на обучението си там. Те ни подготвяха за тежки условия на живот. Но ми тежеше военщината, не физическата подготовка. От ранна възраст съм спортист, тренирал съм плуване, водна топка“, разказва Тодор Кънчев.
След завършването на образованието започва работа на кораб под чужд флаг. По това време БМФ вече са съкратили стажовете. Работил отначало с гръцки компании.
Първият кораб, на който работи се казва „Дайнамик спирит“
/Динамичен дух/. „Като се замисля ретроспективно, има много символика в имената на всички кораби, на които съм бил. Когато завърших морското училище, баща ми много искаше да направя няколко воаяжа с него. Но тогава у мен имаше някаква детска гордост. Понеже вече бях ходил много пъти при него на кораба и бях „детето на капитана“, на които се обръща доста внимание, не исках да бъда в сянката му. След време го отчетох като грешка. Защото едва ли има нещо по-добро от това да се учиш от баща си.
Въпреки че между рейсовете ние много си говорехме – през какво съм преминал, какви преживявания съм имал“, разказва кап. Кънчев.
Първата му работа е на гръцки кораб с гръцки капитан. Тодор Кънчев е трети помощник. Капитанък е доста възрастен – на 63 години – the old man – в класическия смисъл на думата, от старите капитани.
„На мен ми се струваше, че много ме гони, едва ли не ме тормози. Но накрая, като ми приключваше контрактът, той ме покани при него и ми каза: Тодоре, много съм доволен от теб, да знаеш, че ако се връщаш в тази компания, ще бъдеш при мен. А аз си казвах мислено: Да, да, ще ми видиш ушите“, емоционално коментира и сега капитанът.
Разказал на баща си всичките си преживявания като се прибрал. И той държал синът му да се върне при същия човек.
„На следващия воаяж вече само дето не ме осинови. Аз се изненадах от всичко това. Баща ми беше безкрайно горд с мен, защото неговият кораб беше спирал в Гърция и той беше ходил в офиса на корабособствениците. Интересувал се как се справям и са му казали хубави неща за мен“, спомня си Кънчев.
Контрактите по това време са дълги – по 7 месеца, което е доста време за един млад човек.
Гръцкият капитан се казва се Бабис. С него Тодор изкарва 3 години, което означава 5-6 контракта. Под чужд флаг по това време работят малко българи. Гледали ги като новодошли.
Капитан Бабис не слизал от кораба. Гърците имат кораба за свой дом. Кап. Бабис имал семейство. Семейство в Англия, семейство в Гърция, включително и семейство в Бразилия. Официалното му било в Англия.
„Бях щастлив и благословен, че случих на първия капитан.
Всичко, което съм научил от него беше една много добра основа. Корабът беше за насипни товари или Bulk Carrier. Пътувахме по цял свят. Хубавото беше, че по много време бяхме в пристанищата. При контейнеровозите и танкерите графикът е доста стегнат. За мен всичко беше безкрайно интересно. Да не говорим, че за България тепърва се отваряха границите.
Бразилия, Аржентина, дори Западна Европа – всичко това беше един нов свят, изключително интересен“, разказва Тодор Кънчев.
Той понатрупва опит и стаж. Под чужд флаг по това време няма тази система да те обучават, да те въвеждат в нещата. Очакват да си подготвен. Докато в БМФ тази колегиалност е била добре развита – да се предава опита на по-младите.
Някои от по-големите компании започват да правят обучения на брега, защото навлиза много нова навигационна техника.
Сега нещата са по-различни, контрактите не са толкова дълги. Българските моряци под чужд флаг са изградили някакво име през всичките тези години.
Преди чуждите фирми са предпочитали или хора с опит, или току-що завършили, да си ги вземат и да си ги обучават.
„Дойде времето, в което с баща ми повече си говорехме, бяхме като приятели. За съжаление това време не беше толкова дълго, защото той получи този инфаркт, след което се прибра в България. Не можеше да пътува и той това тежко го понесе. Това стана през 1995 г.“, спомня си кап. Кънчев.
През 1997 г. той се готви за изпити за втори помощник капитан. На следващата година му се отваря възможност да отиде да учи в САЩ, там е и неговият брат-близнак.
Завършил магистратура по морските дела в университет на Роуд айлънд /University of Rhode Island/.
След това решил, че е хубаво да види какво е от бреговата страна и работил в офис в Маями. Но все го влечало обратно по корабите, разбрал, че не е за него да стои на бюро и да вдигателефони. Тогава пък от компанията взели пасажерски кораби и бил командирован няколко пъти.
Компанията правела така: гръцки кобарособственици фалират, банката взема корабите обратно, а компанията ги менажира докато банката ги продаде.
Тодор Кънчев изкарал известно време на тези кораби като помощник капитан и след таво започнал към Сийборн крузис, които са под шапката на Карнивал /Carnival Cruise Lines/, които са една от най-големите компании. Това е през последните 8 години преди да се прибере тук и да започне работа към Пилотска. Там извървял всички стъпала.
„Пилотажът на кораби е една от най-висшите способности.
Да маневрираш кораба – безкрайно ми харесва тази работа. Това е въвеждане и извеждане на кораба в пристанище, една изключително квалфицирана работа.
Не е за пренебрегване и възможността да си бъдеш със семейството. Това аз съм го усетил още в детството си. Трябвало е сам да вземам решенията си, невъзможно ми е било да се съветвам с баща ми, защото него го е нямало.
Навремето не беше така, както е сега с тези комуникации. Когато баща ми го нямаше, го нямаше. Единствено контактувахме с радиограми, изключително кратички“, завърши кап. Кънчев.
ОЧАКВАЙТЕ ИСТОРИЯТА НА КАП. ДЯНКО КЪНЧЕВ!
Тект и снимки Ирина Генова
