Бързите кредити имат своето място на финансовия пазар. Понякога са единственият бърз отговор на повредена пералня, спешен зъболекар или сметка, чийто срок изтича два дни преди заплатата.
Проблемът никога не е в бързия кредит сам по себе си – проблемът е, че повечето хора подписват договора, без да разберат какво точно подписват. А малките букви на третата страница често крият повече от рекламната оферта на първата.
В тази статия ще разгледаме конкретно това – къде са капаните в договора, как се задвижва „спиралата на дълга" и какви алтернативи имате, преди да попълните онлайн формуляра.
Защо бързият кредит е скъп – накратко
При банков потребителски кредит ГПР обикновено е между 6% и 10% на годишна база. При бърз кредит ГПР често е близо до законовия таван, който при настоящите нива е около 50%. Формулата идва от закона – ГПР не може да надхвърля пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения.
Тази законна лихва от своя страна вече е обвързана с лихвата на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране плюс надбавка, така че таванът на ГПР всъщност е плаващ и може да се променя с движението на лихвите.
Какво означава тази разлика на практика?
Опростено казано, един кредит от 1 000 евро за една година:
- При банка с 8% ГПР връщате около 1 080 евро – оскъпяване 80 евро.
- При фирма за бързи кредити с 49% ГПР връщате около 1 490 евро – оскъпяване 490 евро.
Същите пари. Шест пъти по-висока цена. Това е цената на бързината и на това да не ви искат документи за доход.
Но това е само рекламната версия на проблема. Истинските капани започват, когато нещо тръгне не по план.
Капаните в ситния шрифт
Дотук говорим за сценария, в който върнете кредита точно навреме. В реалния живот обаче именно неточното връщане е правилото, а не изключението. И точно тук, в зоната на „малко закъснях", се генерира значителна част от приходите на тези фирми.
Такса за удължаване (пролонгация)
Виждате, че няма да можете да платите на падежа. Обаждате се. От другата страна – любезен глас: „Няма проблем, можем да удължим срока с още един месец, само ще трябва да платите такса за удължаване."
Тази такса често е значителна – нерядко между 10% и 20% от главницата. Тоест за заем от 500 евро плащате 50-100 евро само за да отложите плащането с 30 дни. И това на следващия месец може да се повтори.
Наказателни лихви за просрочие
Не сте се обадили навреме? Тогава влизат в действие наказателните лихви. Те се начисляват на дневна база и в комбинация с редовната лихва бързо могат да станат страшни.
Освен това просрочието обикновено активира и каскада от такси – такса за уведомление, такса за писмо, такса за SMS, такса за обработка на просрочието. Всяка по 5-15 евро. Тези такси често ги няма в калкулатора на сайта – те живеят само в Общите условия.
Такса за предсрочно погасяване
Звучи парадоксално, но някои договори таксуват и това – да върнете парите по-рано от уговореното. По Закона за потребителския кредит потребителят има право по всяко време да погаси кредита предсрочно. При определени случаи кредиторът може да поиска обезщетение, но то е ограничено – обикновено до 1% от предсрочно погасената сума, или до 0,5%, ако до края на договора остават по-малко от 12 месеца. Ако в договора ви видите по-високи такси за предсрочно погасяване – клаузата е спорна и подлежи на оспорване.
Задължителни допълнителни услуги
Това е любимият трик. В договора фигурира лихва от законовите граници, но към нея се добавят „задължителни" услуги: поръчителство от свързано с фирмата дружество, експресно разглеждане, услуга „одобрение до 15 минути", допълнителна защита и така нататък. Всяка с цена.
Резултатът? Реалното оскъпяване минава далеч над законовия таван на ГПР. Това е незаконно – съдебната практика през последните години многократно е обявявала подобни клаузи за нищожни, когато тези „услуги" реално са разход по кредита и трябва да влязат в ГПР.
Спиралата на дълга: как 250 евро стават 700
Нека проследим един много типичен сценарий. Иван взема 250 евро бърз кредит, за да си плати спешна сметка. Срокът е 30 дни, ГПР 49%. Ако върне навреме, ще плати около 260 евро.
На падежа обаче заплатата му закъснява. Иван се обажда – фирмата му предлага удължаване с такса от 30 евро. Той приема. Сега дължи 290 евро за още 30 дни.
В следващия месец му се развалят гумите на колата. Не може да плати кредита. Този път вече не се обажда навреме. След 10 дни просрочие имаме:
- наказателна лихва за 10 дни,
- такса за уведомително писмо,
- такса за обработка на просрочието.
Задължението става около 340-360 евро.
Иван решава да тегли нов бърз кредит, за да покрие стария. Взима 400 евро от друга фирма – „за всеки случай". Закрива първия. Сега има нов дълг от 400 евро, който трябва да върне с лихвата.
След три месеца Иван дължи общо около 700 евро за първоначална нужда от 250. И още не е приключил.
Това не е екстремен сценарий – това е почти типичният път. Според различни оценки на потребителски организации, значителна част от хората, които теглят бърз кредит, в крайна сметка теглят и втори, за да обслужват първия. Това е спиралата.
