Банков заем или само медиен пакет са най-често срещаните източници за финансиране на нови политически формации за кампанията им преди избори. Това каза пред БНР Екатерина Перчева, директор на дирекция "Специфични одити" в Сметната палата.
"Новосформираните партии могат да наберат приходи от дарения, от членски внос, могат да имат някаква издателска дейност или разпространение на различни материали, свързани с партийно съдържание", обясни още тя и изтъкна, че само физически лица могат да правят дарения и няма таван на размера на дарението, но дарителят трябва да представи декларация за произход на средствата, които дарява.
По 20451,68 евро ще получи от държавата всяка от деветте партии, седем коалиции и един инициативен комитет, които не получават иначе държавна субсидия, за предизборната си кампания.
Когато партиите са парламентарно представени, могат да използват всички тези източници, но без медиен пакет, уточни още Перчева и припомни, че партия или коалиция получават държавна субсидия, ако на предходните избори имат съответно 1% и 4% от действителните гласове:
"Размерът на субсидията се определя на база на броя действително получени гласове и за всеки такъв глас се получават средства, определени в закона за държавния бюджет. За 2025 г. посочената в закона сума беше по 8 лева за действителен глас. Разпределението на средствата в коалициите е записано в споразумението, което партиите са сключили помежду си".
Средствата се получават на тримесечие, посочи тя и даде пример, че от 24 октомври 2024 г. (последните парламентарни избори) до 31 декември 2025 г. (за последното тримесечие - до 31 март - не са получени) най-малкият размер на получена субсидия от партия в 51-вото Народно събрание е 470 000 евро, а най-голямата е около 1,5 милиона евро.
"След изборите всеки участник в тях има срок от 30 работни дни, в който да представи отчет за приходите и разходите, направени за предизборната кампания", уточни още директорът на дирекция "Специфични одити" в Сметната палата.
