Автор Георги Матеев
Живея в държава, в която по-лесно мога да си купя наркотици, отколкото лекарства за близките.
https://www.facebook.com/photo?fbid=1559391346187672&set=a.411985014261650
Без значение дали става дума за антибиотици, противоракови лекарства или лекарства за хиперактивност - изчистените фармакологични препарати се намират все по-трудно, а държавата поставя все повече и повече регулации.
За обикновено лекарство, което струва 10-20 евро, трябва да чакаш час при личен лекар, после при специалист, касата (разбирай бюджета) да плати и двата прегледа + направления, за да получиш поредна доза от медикамент, който пиеш от години или просто ти е необходим, за да излекуваш активна инфекция, за която така или иначе си си платил на частна лаборатория за изследване и антибиограма.
Особено циничен е момента с някои от лекарствата за психичноболни, които дори изчезват от аптечната мрежа за месеци, докато буквално същите вещества се продават на практика свободно на черния пазар под формата на наркотици. От наркобанди, които извършват дейността си очевидно по-скоро под покровителството на държавата, отколкото въпреки нейните "опити" да пресече каналите.
Не е по-различен и опита ми с осигуряване на противоракови лекарства. Мина месец и половина от поставянето на диагнозата на баща ми - изключително агресивен тумор в 4-ти стадий - до първата лекарствена доза.
Доза, която накрая си купихме на частно след като платихме на частен преглед. В противен случай се чака една "комисия" да се "събере" проформа, т.е. чакахме около 2 седмици след биопсията и скенера някой да им събере подписите, за да получим накрая "протокол" със сгрешена дианогза.
В официалния документ беше описан начален стадий и раково "новообразувание", въпреки че на скенера се откриха метастази "във всички костни структури в рамките на изследването". И после всичко от нула.
През това време баща ми се влошаваше с всеки изминал ден и седмица и проявяваше симптом след симптом от онези, които ChatGPT маркира като "червени флагове, при които трябва да потърсиш спешна медицинска помощ". Само че се оказва, че в България такова нещо като спешна онкологична помощ няма. Питах няколко лекаря, няколко болници, казаха "изчакайте комисията да вземе решение за лечението". Само че на тази комисия някой мърляч корумпиран беше забравил да ѝ изпрати резултатите от скенера - най-важното. Но тоя същия не забрави да иска пари под масата.
Звънях по онкологии, по министерства, по "медицински надзори", откъдето ми отговаряха по-скоро бюрократи, отколкото лекари. "Изпратете писмено сигнала и ще извършим проверка и ще ви отговорим в срок". Какъв сигнал, каква проверка - баща ми умира, а е с очевидно сгрешна диагноза.
Нещо, което нямаше дори да забележа, ако ChatGPT не ми беше превел епикризата и протокола на разбираем език! Звъниш в онкологията "при нас има само планов прием, нямаме спешни онкологични пътеки". А през това време баща ми вече почва да не може да се обслужва, да не може да ходи свободно - все симптоми, които навеждат на притиснат или увреден костен мозък. Болки в гръбнака, които може да се дължат и на счупване.
И така излиза, че ако паднеш и се потрошиш има спешен неврохируг, но ако си раково болен - духай го и чакай комисията. Понечих да го заведа в спешното, но той отказа. Той е от старото поколение. Онова "възпитаното". Което стои и чака чинно и не си търси правата, дори когато се подиграват с него в очите му. С него, със здравето и живота му, с близките му. Не, "стой и мирувай, защото после къде ще се лекувам". А аз му казвам "тате, в тая държава ако не хванеш сопата, не те броят за жив - от дете го знам от училище още".
Както и да е. Накрая се оказва, че може и да няма "спешен" прием, но в супердок има часове за прегледи на частно като има свободни дати от днес за утре. Отиваш, плащаш си и ти изписват същото лечение, което биха ти изписали и от протокола с много малки разлики. Което отиваш и си купуваш на частно за 60 евро ампулата и 20 евро допълнителни лекарства, които първоначално дори не ни бяха изписани и пак благодарение на ChatGPT изобщо разбрах, че са необходими.
Но през цялото време никой не ни предложи "идете/елате на частно и ще ви лекуваме утре". Напротив - гледаха изследванията, гледаха как баща ми се мъчи, изгавриха се с него да стои в това състояние над 12 часа на стол защото го "хоспитализираха" в болница, в която няма свободни легла. "Може и днес да направим изслеванията, но не знам какво легло ще ви намеря - затова елате в четвъртък. И носете 2 бележки за кръводаряване, за да му прелеем кръв, че е много зле".
Отиваме в четвъртък с багаж за настаняване, с бележки от кръводарители и висим като сополи на едни дървени столове в онкологичното отделение с още над 20 човека и чакаме да ни извикат. Успокояваме баща ми да издържа на болката защото "ей сега ще те настанят да си легнеш най-сетне".
И 5 часа по-късно, след като сме питали вече 10 пъти като някакви навлеци какво става и ще бъдем ли настанени, вече ни се казва категорично, че легло за него няма да има. Кръв нямало да му се прелива, защото хемоглобинът му не бил под 80, а бил 84 или 88. Щели да му направят скенер и още 2-3 изследвания и да се изписва на същия ден. 5 часа, през които не беше направено абсолютно нищо освен да пратят една психоложка, която си беше намазала лицето с бял грунд и ярко червено червило почти като клоун, да ни пита дали страдаме или имаме някакви потиснати емоции. Имам да, искам да ви таковам всичките.
Накрая 8 часа след "хоспитализацията" минахме заветния скенер, а 10 дни по-късно не са излезли резултатите от него. Скенер, който пък беше необходим, защото от първата болница отказали да дадат разчитането на предния скенер и имало само диск.
На какво правно основание - никой не знае. Всъщност се сещам за поне 2 закона, които ги задължават да дават абсолютно всичката медицинска документация, но "тука е така". И затова баща ми се облъчва втори път и беше планирано и втори път да му се влива радиоактивно контрастно вещество. Скенер, на който беше допусната грешка и щеше да бъде направен на грешните зони. Пак добре, че бях там и внимавам в картинката.
Няколко дни по-късно, заради друг радиоактивен скенер отново сме в същото отделение, където отново вися като някакъв марсол и навлек и ме унижават някакви сестри, на които им "преча", за да издебна някой доктор, който да изпише рецепта, за да си купим някакво лекарство на частно и да не чакаме още един месец.
Сестри, на които явно им плащат най-вече за това да "предпазват" лекарите от нас гражданите - близките хора на техните пациенти, без които нищо от това нямаше да може да се случи. И първоначално бях отсвирен "оставете си тука телефона и той ще ви се обади", при положение че сме от друг град и след малко ще изгонят баща ми от болницата като радиоактивен отпадък.
Но просто си казах "не съм син на баща си ако си тръгна от тук без някаква рецепта да започнем някакво лечение". И накрая получих рецепта за половината лечение, като другата половина - която ако не бъде приемана има риск от сериозни усложнения, не ми беше дадена, защото не е излязал още резултата от скенера. Та накрая трябваше да идем на частно и на друг доктор, с който да започнем най-сетне процедурата така както си трябва.
Какво щеше да се случи с баща ми ако нямаше наблизо млад човек, който да си плаща добре за най-модерния изкуствен интелект - не ми се мисли. Честно казано не мога да обвиня и докторите от тази втората болница, защото видях с очите си колко препълни са онкологиите в България. И в Пловдив, и в София и навсякъде. Опашки от хората по коридорите все едно си на избори. Удавници за сламка, които са плащали осигуровки цял живот и чакат заветния протокол и рецепта.
Но "държавата с главно Д" се държи с нас все едно сме някакви малоумници, на които не може да се разчита да се лекуват. Поставя между нас и лекарствата ни регулаторни пречки, докато в същото време лапетата пушат вейпове, дишат райски газ и взимат фентанил и крокодил. На всеки ъгъл има казино, на което да си изтрещиш за половин час цялата заплата, а в някои общини целите булеварди са заляти с транспаранти и билбордове на поредния "бет", който иска да ти изпие кръвчицата и да ти разбие семейството.
Това е "Държавата с главно Д", в която имаш право да си алкохолик, имаш право да си наркоман, имаш право да си отрепка, която си проиграва живота на комар - и това дори се стимулира от общинските власти - но нямаш право на информация за лечението ти и нямаш право да се сдобиеш с него по най-бързия начин. Въпреки че си с остра бактериална инфекция или терминален рак в последен стадий и най-висока степен на агресивност по скалата на Gleason.
В "Държавата с главно Д" в болниците те очакват бюрократи, за които е важна само процедурата по здравна каса, а не състоянието ти, как се чувстваш и дали ще оцелееш. Дори не си правят труда да ти предложат да си платиш на частно 100 евро и да почнеш лечение утре. Не - "по протокол трябва да чакаш". А единият богохулник дори казал на баща ми в лицето "Матей, Бог не помага на тия, които бързат". С рак в последен стадий и метастази в костния мозък много бързал!
"Правим го за вашето здраве" - казваха те навремето, когато отказваха да приемат хора със симптоми на инфаркт, защото нямат кромид.
И за вас ще има Нюрнберг! Бог ще въздаде рано или късно!
