Докато други общини благоустрояваха градове и села,
грижеха се за читалища, църкви и училища, досегашната общинска администрация в Камено не задвижи нито един качествен проект.
Един от най-наболелите проблеми на хората от селата в община Камено – липсата на канализации и стари токсични водопроводи, е можел да бъде лесно решен с пари от Европейския съюз. За съжаление местната администрация е пропуснала през последните 8 години редица проекти, чрез които е имала прекрасната възможност да подобри качеството на живот в Общината, коментираха експерти.
По Оперативна програма “ОКОЛНА СРЕДА 2007 – 2013 г.” са загубени безвъзвратно стотици милиони левове, чрез които жителите на 12-те села можеха да се радват на бистра питейна вода от чешмите, а не да ходят до съседни градове, за да пълнят в туби минерална вода. На повечето места в Община Камено водопроводите са 60-годишни – тъй наречените етернитови тръби, който според експерти предизвикват страшната болест рак. По време на срещите през последните седмици с кандидата за кмет на община Камено Жельо Вардунски хората споделяха, че дори не искат да си мият чиниите от водата, която тече от чешмите им.
В същото време от 2007 до 2013 година Камено фигурирал в списъка на 147-те общини като потенциални кандидати, показа наша репортерска проверка. Кандидатстването по проектите за „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води” обаче приключи още преди две години.
Така община Камено се нарежда на опашката в класацията на общините по спечелени проекти от еврофондовете, докато една също селска община като Елхово успя за един мандат да реновира читалищата, църквите, да изгради детски площадки на хората от селата, да ремонтира околовръстния си път, който години наред бе в окаяно състояние.
Сходната община Елхово успя да привлече средства и местните жители да имат нови пътища, облагородени населени места, докато Камено спи дълбок сън
На 17 април 2008 г. официално стартира Програмата за развитие на селските райони в България. Голяма част от селските общини се втурнаха да кандидатстват по Мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”, отворена за прием на предложения от 1 септември 2008 г. Чрез нея много села в страната обновиха парковете и зелените си площи, ремонтираха сградите с местно и културно значение, както и църквите си, изградиха уличната си мрежа и поставиха улично осветление. Максималният размер на общите допустими разходи по един проект бе 1 000 000 евро. За периода на програмата една община можеше да кандидатства за проекти, с обща стойност до 3 000 000 евро, коментираха експерти от националната компания ЕЛАНА Инвестмънт.
Не за подценяване в работата на общинските администрации бе другата важна мярка 321 от Програмата за развитие на селските райони, по която приемът на заявления за подпомагане започна на 1 септември 2008 г. Времето съвпада с началото на първия мандат на Стефан Бонев, който е имаше прекрасна възможност да облагороди селата в Община Камено. Мярката бе за периода 2007-2013 година.
В 21-ви век в Русокастро има отворен канал, който сее зарази. В същото време села като Црънча са решили проблемите си с канализацията още през 2011 година благодарение на европейските програми
Чрез нея много общини в страната изградиха водоснабдителна и канализационна мрежа. Публичните средства за подпомагане, предвидени по тази мярка, възлизаха на колосалните 412 503 341 евро. Максималният размер на допустимите разходи, за които общините можеха да кандидатстват бе 3 000 000 евро и някои от общинските администрации успяха да се възползват максимално от парите на Европа, за разлика от община Камено. Финансовото подпомагане на кандидатствалите проекти бе 100 % от одобрените разходи, т.е единствените разходи за администрациите бе за подготовка на проектите с кадърни специалисти.
Финансова помощ се предоставяше и за инвестиции в общинските пътища и мостове, водоснабдителни системи и съоръжения. Финансираха се инвестиции за подобряване на енергийната ефективност на сгради, включително ремонт или изграждане на инсталации за производство на топлинна енергия и електричество от възобновяеми енергийни източници.
Чрез тази мярка можеха да бъдат изграждани нови или подобрявани съществуващи центрове за предоставяне на услуги: като културни центрове, театри, библиотеки – включително мобилни; спортни и младежки центове и такива за социални услуги. Сред тях се включваха детски ясли и градини, дневни центрове за грижи за възрастни хора и за хора с увреждания – в това число и специализираният транспорт. Включени бяха също центровете, предоставящи общински услуги, здравни съвети, подпомагащи бизнеса и други.
По мярка 313 „ Насърчаване на туристическите дейности“ община Камено имаше възможности за направа на туристически пътеки, заслони, мостчета, издаване на туристически каталози. В нашия регион обект на исторически и културен туризъм е крепостта Русокастрон, но разкопките още не са завършени.
По мярка 226 „ Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ общината можеше да кандидатства с проекти за опазване от пожари на горските масиви – с направа на наблюдателни кули например.
Изпуснатата мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания“ бе за обучаване на общинските служители и повишаване на квалификацията им, коментираха от националната консултантска компания ЕЛАНА Инвестмънт.
Освен по Програмите за Развитие на селските райони в края на септември 2009 г. консултантската компания завърши изпълнението на техническа помощ, възложена от община Пазарджик за проектиране на водопровод, канализация и пречиствателна станция в с. Паталеница и с. Црънча. Изпълнена бе техническа помощ към Община Троян, която бе за изпълнение на проекта за подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни води на Общината. Проектът бе завършен през 2011 г.
Ситуацията с пропуснатите проекти по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, с които община Камено можеше да ремонтира читалищата, църквите, да изгради спортни центрове, детски площадки, фитнес зали, също е плачевна.
Община Камено проспа стотици милиони левове през последните 8 години. Първата покана за кандидатстването по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция бе анонсирана на 28.09.2009 г. Общата стойност на средствата за периода 2007 – 2009 г. бе 11,814 млн. евро, като от тях 10,042 млн. евро бяха от ЕС, а останалите 1,772 млн. евро бяха национално съфинансиране от българска и турска страна.
Предвидената сума само по първата покана за проектни предложения бе 6,294 млн. евро. Отпусканите суми за отделни проекти бяха между 10 000 евро и 600 000 евро.
Втората покана бе анонсирана на 08.09.2011 г. Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Република България (Управляващ орган) в сътрудничество с Министерство на европейските въпроси, Република Турция(Национален партниращ орган) стартира набирането на проектни предложения по втората покана на Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителна помощ. Предвиденият бюджет възлизаше на 8 941 025 евро.
Третата и последната покана бе на 11.02.13 година. Но и тогава Община Камено е нямала волята да подготви компетентни проекти. Проектни предложения бяха съфинансирани от Инструмента за предприсъединителна помощ. Предвиденият бюджет възлизаше на 4 697 172 евро.
