Вижте руините на казармите в Звездец

Нелеп надпис „Мила Родино, ти си земен рай“ стърчи сред разрухата

Апокалипсис. Това е първата асоциация, която изниква в съзнанието, когато видиш руините на бившите казарми в Звездец. 

Във военния комплекс край границата някога отбиваха военната си служба по около 2000 войника на набор. Поделението в Звездец бе един от върховете на т.нар. Бермудски триъгълник – Елхово-Грудово-Звездец, от който тръпнеха от ужас завършилите училище наборници.

„Влизайте смело, казармите са разграден двор“, подканиха екипа на burgasdream.com местни. 

Наистина трябва смелост на този, който иска да пристъпи през прага /в нашия случай – през дупката в оградата/ на поделението. 

Иначе преди 1997 г., когато и последният войник е напуснал казармите, се е влизало през парадния вход, оформен по традиция като Триумфалната арка. Имало е и вдъхновяващ надпис, от който сега е останала само думата „дълг“.

Вървим по напукан, буренясал асфалт, а от двете страни стърчат порутени постройки. Дограмата е избита и открадната отдавна, но гредоредът на срутените покриви стои. Никой не смее да го вземе, защото е опасно за живота.

На тревясалия плац, където да набивали крак 2 хиляди войничета, сега е щръкнал нелеп надпис „Мила Родино, ти си земен рай“ – върху стена с картата на България.

Оцелял непокътнат е и надписът на един от входовете - „Повече пот в учението, по-малко кръв в броя“. 

Масивните казарми са строени половин век преди изоставянето си – през 1947 г., със здрави тухли, правени на място тук. 

Сега има идеи за оползотворяването на казармите, но единственото добро решение е да бъдат съборени и изринати.

През септември м.г. бе обявено, че сградите ще се потегнат и ще станат бежански лагер.

Месец по-късно обаче кметът на Малко Търново Илиян Янчев съобщи, че на терена на бившето поделение ще се развие индустриална зона. Процедурата била в ход, чакало се одобрение от Министерския съвет. 

Явно обаче все още такова няма, тъй като правителството хвърли оставка, имаше служебно и едва преди дни бе сформирано ново.

Текст и снимки Ирина Генова

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови