180 от познатите и посещавани къмпинга в България едва 50 са законни, а почти 95% от тях са нискокатегорийни и имат само по една звезда.
Това посочи председателят на Асоциацията на къмпингите в България Веселин Вълев. Той добави, че ниската категория създава погрешно впечатление сред западните туристи.
Необходими са промени в законодателната и регулаторната рамка, които да гарантират устойчивото развитие на къмпинг туризма у нас с грижа към природата. В България къмпингите са ограничени до 3-звездна категоризация, докато в Европа стандартът включва и 4- и 5-звездни къмпинги.
"Необходими са сериозни реформи - от въпроса със свободното къмпингуване и регламентирането му в България, който е сложен и изисква балансиран подход, до преработка на категоризацията на къмпингите, така че те да отговарят на съвременните стандарти и очаквания на туристите.
Този начин на почивка се утвърждава като предпочитан на международно ниво и България има потенциал да се превърне в конкурентна дестинация за къмпинг туризъм, но това изисква ясни правила и модерни стандарти", заяви министър Боршош, цитиран от пресслужбата на Министерството на туризма.
Освен това бе подчертана нуждата от намаляване на изискванията за строителство на къмпинги и създаване на наръчник за местните власти, за да се гарантира, че издаваните разрешителни отговарят на предназначението на терена.
За справяне с проблема с незаконните къмпинги се обсъжда въвеждането на задължително вписване на нощувките и резервациите като част от законовите изисквания.
Въпреки че само около 30% от къмпингите са разположени на морския бряг, Вълев заяви, че останалите предлагат уникални възможности за туризъм във вътрешността на страната - край реки, язовири и в планински райони.
