Дори по-малко амбициозният в сравнение с Хърватия график на България за влизане в еврозоната е в опасност, тъй като политическата нестабилност усложнява напредъка към преодоляване на оставащите препятствия.
Това се казва в обзор на агенция "Блумбърг", представящ като отговори на осем въпроса "Защо България трудно ще въведе еврото от 2024 г.", цитиран от dnevnik.bg.
Късите срокове и задълбочаващото се политическо разделение означават, че България е изправена пред трудна битка, въпреки преобладаващото парламентарно мнозинство в подкрепа на еврото, допълва текстът.
Авторите напомнят, че България трябва да поиска от Европейската централна банка (ЕЦБ) доклад за готовността си "най-късно в началото на пролетта", но финансовият министър Росица Велкова казва, че това ще стане, само ако е страната е готова.
Двете страни заедно влязоха в т.нар. чакалня на еврозоната през 2020 г., но хърватите вече използват единната валута от началото на тази година, а България изостана, макар да е започнала да работи по въпроса скоро след като стана член на ЕС през 2007 г.
Идеята се сблъска със скептицизма на някои политически партии, включително симпатизиращите на Русия социалисти, които настояха за допълнителен анализ на разходите и ползите, преди да определят твърда дата.
Националистическата партия "Възраждане", която също е проруска, призова за референдум по темата, твърдейки, че България отстъпва твърде много суверенитет. Освен това някои анализатори, включително заместник-управител на централната банка, предупредиха за структурните проблеми на еврозоната и високите нива на дълга на някои от нейните членове и критикуваха някои от предишните политики на ЕЦБ", се казва в статията.
В нея се припомня, че социологическо проучване от ноември е показало, че само една трета от българите одобряват приемането на еврото, а над две трети се опасяват, че това би довело до по-високи цени. Но подобни съмнения не са нещо необичайно за нови членове - в Латвия, например, половината от населнието се противопоставяше, когато страната влезе в еврозоната през 2014 г.
Парламентът трябва да приеме три законопроекта за несъстоятелността, прането на пари и застраховането, допълва "Блумбърг".
"Продължаващата политическа криза обаче възпрепятства процеса, тъй като България се насочва към своите пети общи избори за по-малко от две години. Освен това може да ѝ е трудно да изпълни критериите за инфлация, като финансовият министър Росица Велкова нарече изискването "единственото сериозно предизвикателство" в интервю, публикувано в края на януари.
