КТ „Подкрепа“ предлага приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, въвеждащи мултифондовия модел, да бъдат отменение и законопроект да бъде върнат за ново обсъждане от Народното събрание. Това става ясно от писмо на синдиката до президента Илияна Йотова.
Според синдиката следва да се въведе таван на удръжките и таксите от пенсионните фондове, както и нормативно да се гарантира адекватно актуализиране на пожизнената пенсия, срочната пенсия за ранно пенсиониране и разсроченото плащане.
Частните пенсионни фондове изплащат част от пенсията, при липса на сравнима информация с размера на пенсията, изплащана от ДОО, как ще се гарантира адекватност на пенсията, изплащана от частните фондове?
За да има интерес частните фондове трябва да предлагат по-добра пенсия от ДОО, фактите обаче, към днешна дата, след около 20 години натрупване сочат обратното.
Трябва да се гарантира правото на осигуреното лице да се прехвърли към ДОО по негово желание, като остава без отговор въпроса, какво става с платените от него вече такси и удръжки в полза на частния пенсионен фонд, както и с наличността по личната му партида1 при лошо управление на внесените осигурителни вноски.
При фалит на частните пенсионни фондове, следва ли активите и осигурените лица да преминат към ДОО? Или след осребряването на активите да се премине към ДОО? За чия сметка ще недостига при изплащането на пожизнена пенсия?
Приетият законопроект касае тясно специализирана материя с масов ефект върху всеки работещ и пенсионер и чертае бъдещите осигурителни отношения, което налага предложенията да бъдат придружени с точни, детайлни и ясни финансови разчети, ефекти върху осигурените лица и техните права и задължения и да създаде прости и разбираеми правила за гражданите, за да насърчи спазването на осигурителното законодателство, посочват от КТ „Подкрепа“.
Според тях законопроектът по-скоро е насочен към защита интересите на пенсионните фондове, отколкото на осигурените лица и най-вече техните права. Липсата на финансов анализ създава лошото впечатление за нещо скрито и не води към подобряване авторитета на частните пенсионни фондове.
Приемането на изменения в КСО в частта допълнително пенсионно осигуряване (задължително и доброволно), което е част от цялата пенсионно осигурителна система, водещо до съществени промени в начина на управление на парите на работещите, удръжки и такси, управление на риска, минимална гарантирана доходност, пожизнени пенсии, автоматично разпределение на база възраст в различни подфондове, липсата на достатъчна култура и прехвърляне на отговорност от пенсионното дружество към осигуреното лице трябва да се гледа в контекста и в цялост с нереализираната пътна карта за пенсионно осигурителната система.
КТ „Подкрепа“ подчертава, че устойчивостта и обществената легитимност на втория пенсионен стълб са възможни единствено при реално и справедливо разпределение на риска и доходността между осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества.
В предложения модел продължава да съществува фундаментална асиметрия: инвестиционният риск е в значителна степен прехвърлен върху осигурените лица, докато пенсионноосигурителните дружества реализират сигурен приход чрез такси за управление, които не са достатъчно обвързани с постигнатата дългосрочна доходност и с поемането на реална финансова отговорност.
Тази конструкция създава риск вторият пенсионен стълб да функционира преимуществено като пазарен механизъм в интерес на управляващите дружества, а не като социалноосигурителен инструмент в интерес на бъдещите пенсионери.
Подобен модел подкопава доверието в системата и прехвърля последиците от неблагоприятни инвестиционни решения върху осигурените лица, които нямат реална възможност да влияят върху управлението на средствата си.
В този контекст КТ „Подкрепа“ настоява усъвършенстването на втория пенсионен стълб да бъде съпроводено с по-строга обвързаност между таксите за управление и постигнатата реална доходност в дългосрочен план, с разширяване на отговорността на пенсионноосигурителните дружества при неблагоприятни инвестиционни резултати и с гарантиране на механизми за защита на натрупаните средства, които да осигуряват действителна финансова сигурност на бъдещите пенсионери.
Без подобни корекции всяко увеличаване на инвестиционния риск води до нарастване на несигурността за осигурените лица без съответно споделяне на отговорността от страна на управляващите дружества, което е неприемливо от гледна точка на принципите на социалното осигуряване.
Ключов фактор е, че масовият работещ няма яснота за пенсионната система и дори не знае какво се случва с неговите вноски и начина, по който се управляват. Интересът към темата се засилва година-две преди настъпване на пенсионна възраст. Наред с това е налице огромно недоверие в институциите и партиите.
Политическата отговорност за това решение днес не може да бъде поета, поради продължаващата от няколко години политическа неразбория. Сивият и черният сектор също са от съществено значение за нормалното функциониране на системата, а те се влияят и от личното отношение на работещия към неговото бъдеще.
Липсва финансов анализ на предложението от гледна точка на осигуреното лице и сравнение с настоящата система, както и със системата на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Изплащаните от частните фондове пенсии, са значително по-ниски в сравнение с тези от ДОО, т.е. пенсия плюс “пенсия” e по-малко от пенсия.
При настоящия подход обосновано се поставят под съмнение ползите, които се твърдят в мотивите, че ще получат осигурените лица, защото същите не са подкрепени с каквито и да било адекватни финансови примери.
