През последните години медицинската услуга в България и в останалите европейски страни става все по-скъпа, тъй като пациентите започват да търсят качество в нея.
Освен това достъпът до медицински услуги става все по-труден за потребителите, тъй като само заплащането на здравна осигуровка не е достатъчно. Това коментира д-р Алдин Али, кардиолог и основател на медицински център, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Българската здравна система е създадена по модела на германското здравеопазване.
И двете системи са изградени на принципа на солидарността, при който всеки човек заплаща здравна осигуровка спрямо доходите си и по-богатите заплащат на по-бедните, така че всички да получат една и съща услуга, обясни Али.
„В годините това беше добре работеща система, тъй като тя често се дотираше от държавата. В България все още е така. Но през последните години медицинската услуга като цяло става все по-скъпа, тъй като пациентът започва да търси качество в нея“, отбеляза той и добави, че за да предоставя добро качество, лекарят трябва да използва технологиите, новите методи на лечение и модерните лекарства. Това изисква огромен ресурс, който оскъпява услугата като цяло, изтъкна гостът.
„Оказва се, че системата е неустойчива, за да покрива разходите за предоставяне на качествена услуга. Затова в момента се набюдава промяна в здравеопазването във всички европейски държави.“
Али даде пример с Германия, където е получил образованието си, като отбеляза, че когато е започнал следването си почти 95% от болниците в страната са били изцяло държавни. Сега в цяла Германия има само три такива болници, а в останалите с държавно участие то е не повече от 20%. „Това показва, че
здравеопазването в Германия започва да минава в частни ръце и в ръцете на инвеститори,
които искат да получат печалба срещу вложените средства“, посочи гостът и добави, че това променя изцяло облика на здравеопазването.
През последните години голяма част от пациентите започват да се оплакват, че не получават качествено здравеопазване, отбеляза Али. И отново даде пример с Германия, като отбеляза, че преди не е било проблем да приеме пациент и да го задържи три седмици, докато той напусне болницата в перфектно състояние. Но сега не е така.
„В Германия за всяка диагноза има определен брой дни и с приема на пациента започва кодиране – зелен, жълт и червен код. Червеният означава, че пациентът е прекрачил предвидения за заболяването му престой и вече е в разход към болницата.“
Лекарят трябва да преобрази терапията си така, че да изпише пациента в сравнително добро общо състояние, отбеляза кардиологът и допълни, че тази промяна се наблюдава в цяла Западна Европа. Това затруднява достъпа до медицинската услуга, тъй като само плащането на здравната осигуровка не е достатъчно.
Гостът илюстрира последната си теза с още един пример от Германия, като съобщи, че бюджетите на семейните лекари там не са актуализирани от години и семеен лекар в страната получава едва 17 евро на тримесечие. С тези пари е невъзможно да покрие разходите на практиката си и да му остане сравнително добра заплата, затова той ограничава броя на пациентите с държавно застраховане и преминава към частния сектор, добави Али. „През последната година тази тенденция се развива много бързо в Германия“, отбеляза той.
Качеството на медицинската услуга е равно на компетентността на лекаря
Държавното здравеопазване в Българя има добри учреждения, в които се предлага по-високо ниво на медицинска услуга, отколкото в частна болница, но при малко по-лоши условия, коментира гостът. Той изтъкна, че качеството на здравеопазването не идва само от скъпата апаратура и условията, в които се лекуват пациентите, а от компетентността на лекаря.
„Напоследък социалните медии и изкуственият интелект започнаха да променят и разпределят пазара. Пазарът на пациенти в България е ограничен до около 2 млн. души и е колкото този в Щутгарт, Германия. Това води до огромна конкуренция между болниците, медицинските центрове и частните практики за тях.“
