Българската икономика се нарежда сред най-добре представящите се в Европейския съюз през първите три месеца на годината, съобщава "Сега".
Ръстът на брутния вътрешен продукт е 2,9%, като по-висок резултат отчита единствено Кипър - 3%. На трето място е Испания с ръст от 2,7%.
На този фон икономиката на еврозоната, част от която България е от 1 януари 2026 г., забавя темпото си. През първото тримесечие ръстът е едва 0,8%, при 1,3% през предходното тримесечие.
Ръст въпреки политическата несигурност
Данните за БВП са обнадеждаващи, тъй като началото на 2026 г. беше напрегнато за българския бизнес. Страната въведе еврото като национална валута, което изискваше сериозна подготовка от фирмите.
Паралелно с това България премина през нова политическа криза след оставката на правителството на Росен Желязков под натиска на граждански протести. Годината започна без приет редовен бюджет и със служебно правителство, но това не е спряло разрастването на частния сектор.
Все пак се отчита леко забавяне спрямо 2025 г., когато БВП, изчислен като сума от тримесечните данни, се увеличи реално с 3,1%.
Потреблението остава основен двигател
Основният мотор на растежа и тази година остава вътрешното потребление. През първото тримесечие то е нараснало с близо 7% на годишна база.
Този ръст е движен от значителните публични средства, насочени през последните две години към по-високи заплати в бюджетната сфера, увеличение на пенсиите и компенсации за част от бизнеса.
В същото време произведената от икономиката брутна добавена стойност расте по-скромно - с 2,6% на годишна база.
НСИ отчита и добър ръст на инвестициите - чужди и български - от 8% спрямо предходната година.
След няколко последователни тримесечия на спад износът също показва леко възстановяване. В периода януари-март 2026 г. той нараства с 0,4%.
Вносът на стоки и услуги обаче расте значително по-бързо - с 6,4%. Това е причината търговският дефицит на България да достигне рекордните 1,5 млрд. евро за първо тримесечие, пише БГНЕС.
