Великден е смятан за най-големия християнски празник.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.
Според евангелиетата празната гробница е видяна от жените мироносци, които посещават гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Пред тях се разкрива истината за кончината на Исус – той не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив до отца.
Това е най-светлият християнски празник и бележи началото на т.нар. Светла седмица, която започва веднага след Страстната седмица. Денят се нарича още Светла неделя.
Хората се поздравяват с израза „Христос Воскресе!“, на който се отговаря с „Воистина Воскресе!“
Интересното е, че събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него.
Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие.
Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
