Атанас Зафиров: Имам амбицията Бургас да стане център на ръгбито на Балканите

Бургас може да остане само с един само с един футболен отбор, за сметка на това ръгбито жъне все повече успехи и скоро предстои да бъде регистриран втори клуб.

Това разкри за burgasdream.com президентът на родната федерация Атанас Зафиров, който през ноември 2014 година влезе в Борда на директорите на Европейската ръгби федерация. Той даде обширно интервю за нашата медия, в което разкри интересни подробности около шансовете ни Бургас да приеме Европейското през 2016, обособяването на спортна база и др.

- Г-н Зафиров, покрай Вашата работа ръгбито стана популярен спорт не само в Бургас, но и в цяла България.

- Благодаря за оценката. През последната една година всичките ми усилия бяха насочени към стабилизиране на тежкото наследство, което остави предишното ръководство. Другият основен аспект, към който бяха насочени моите усилия, както и усилията на ръководството на Българската федерация по ръгби, беше популяризиране на спорта. Има истина в това, което казвате. Аз смятам, че последните няколко месеца за ръгби в България се изписа и се изговори повече, отколкото за години назад. И въпреки всичко това е крайно недостатъчно. Все още спортът е много непознат и една от основните ни цели за в бъдеще ще бъде популяризирането на тази изключително динамична, красива и много популярна по света игра.

- За съжаление Бургас доказа, че не може да се справи с футбола. Смятате ли, че ръгбито може да постигне по-високи успехи?

- Аз няма да кажа лоша дума против друг спорт, но за съжаление Вие сте абсолютно права. Скандалите в последните месеци около футбола в Бургас сложиха едно ново, негативно петно като цяло върху развитието на спорта в града и това тепърва ще дава своето отражение. По принцип в Бургас са слабо застъпени колективните спортове. Това е една слабост, която, надявам се, стои на вниманието както на спортните ръководства, така и на общинското. Що се отнася до конкретния Ви въпрос за развитието на ръгбито, аз имам амбицията Бургас да се превърне в център на ръгбито не само в България, но и на Балканите. За добро или лошо, като изключим нашата съседка Румъния, където този спорт е изключително развит, в останалите балкански държави ръгби спортът не е толкова популярен. България наистина може да се превърне в център за развитие на балканското ръгби. Бургас от своя страна може да предложи отлични условия не само за практикуване на този спорт, но и за привличане на класни отбори, които да водят тук своята целогодишна подготовка. Разбира се, ако това се случи, ние трябва да имаме готовност да им предоставим добри бази. Ако приемем, че по отношение на другата туристическа инфраструктура нещата са добре, за съжаление тук пак се връщаме на първата част на въпроса Ви. Ситуацията около футбола, до голяма степен и липсата на добри терени, поставя под съмнение развитието въобще на спортовете, които се нуждаят от подобен тип терен, а ръгбито е един от тях. Ръгби се играе на терени с габаритите на футболно игрище. Много ми се ще в Бургас да успеем и в този ред на мисли са разговорите ми с общинското ръководство – да успеем да обособим една спортна част само за развитие на ръгби и се надявам това да стане.

- Къде прогнозирате да се случи това?

- На стадион „Черноморец” има няколко тренировъчни игрища. Аз лично много харесвам третия терен, който след съответните реконструкции, може да бъде превърнат в едно добро игрище за ръгби. Базата във Ветрен също е подходяща. В момента отборът на Бургас тренира там, но не е ясно точно какъв й е статутът. Водили сме разговори с ръководството да се използва с тази цел и бившето спортно игрище във Ветрен, което в момента е строителна площадка, но за съжаление то е в такова състояние, че ще трябва сериозна инвестиция. Не съм много сигурен, дали това ще бъде по силите на общината или на федерацията, така че въпросът стои открит. Имах големи надежди по отношение на спортната площадка в Сарафово, но там беше взето друго решение. Тя се превърна в тенис кортове, няма лошо, щом е за спорта. Ние наистина имаме нужда от такова игрище, иначе самите тренировки могат да се провеждат и на по-малки игрища, включително и в затворени помещения. Но ако искаме да домакинстваме на първенство от голям ранг, ако искаме да изградим солиден отбор и Бургас наистина да се превърне в такъв център, ние имаме нужда от добра база.

- Заговори се, че Бургас може да приеме Европейското през 2016-а, има ли реални шансове това да се случи?

- Да, това е стара моя идея. Започнах разговори с Европейската федерация още на конгреса в Париж миналата година. Сега предстои да потвърдя това наше намерение на следващия конгрес, който ще се състои другата седмица в Лондон. Имах възможност да говоря с един от ръководителите на европейското ръгби по време на Европейското първенство, което се проведе в Андора и той ми потвърди своята готовност да съдейства за предоставянето на България на едно такова домакинство. Искам да Ви кажа, че това е една много отговорна работа и ако ние нямаме готовност, по-добре да не се захващаме. Радвам се, че на този етап срещам подкрепа и в спортната общественост, и в общинското ръководство, и в другите среди. Къде точно ще се проведе – това кореспондира с предишния въпрос. Има достатъчно възможности – и стадион „Лазур”, и стадион „Черноморец”. Въпросът е в цялостната организация. Това, за което можем да кандидатстваме е Европейско по ръгби 7 – мъже или ръгби 15 – младежи. Най-добре и за двете, разбира се, но предстои да видим каква е нашата готовност и каква е нагласата на Европейската федерация. На конгреса в Лондон ще занеса окончателно документи с нашите намерения и се надявам като се върна да имаме по-голяма яснота.

- Можете ли да направите равносметка за свършеното, откакто сте в борда на Европейската федерация?

- За съжаление, наследството, което получих като ръководство преди една година, беше много тежко, включително и по отношение на нашите международни контакти. Освен, че федерацията беше останала на практика без лиценз от Министерството на спорта и без финансиране, тя беше и със спряно финансиране по линия на международната организация. Няма да коментирам причините за това, те са комплексни. Беше изграден един негативен образ на България в това отношение и ни костваше доста усилия, за да обърнем тази тенденция. Най-важното беше да не допуснем нито един от националните ни отбори да не се включи в предварително разписания международен спортен календар. Защото едно такова неучастие би означавало окончателно отписване на България от всякакви по-нататъшни подобни мероприятия. Костваше ни огромни усилия, например годишната субсидия, която ние получихме по линия на Министерството на спорта тази година, беше достатъчно единствено за едно гостуване в Норвегия. Оттам нататък всичко трябва да се прави с много ентусиазъм, допълнителни средства и контакти. Аз съм удовлетворен най-вече, че за тази една година възстановихме лиценза, не допуснахме пробив в международния календар, осигурихме редовното провеждане на всички държавни първенства във всички категории и бяхме приети в редиците на Българския олимпийски комитет. Това също е един голям успех, защото от следващата година ръгби 7 става олимпийско спорт. Там България определено има шансове за едно по-сериозно представяне. За съжаление в ръгби 15 изоставането е значително и трудно може да бъде наваксано. Стабилизирахме финансово федерацията и националните отбори, осигурихме подобаващи възможности за подготовка на нашите национали. Това се отрази и в сравнително добрите резултати, които постигнахме. И най-важното – удовлетворен съм, че повече хора започват да проявяват интерес към нашия спорт. Това няма как да не ме радва.

- Как се справят бургаските ръгбисти?

- В момента в Бургас има един клуб. Той се казва Ботев Бургас и от доста години развива спорта. Предстои изграждане на отбор по ръгби 15 – мъже към същия бургаски клуб. В ход е и регистрацията на още един бургаски клуб. Това ще бъде много добре, защото много отдавна в Бургас не е имало два клуба по ръгби. Бургас освен всичко останало, предоставя възможност за развитие на плажното ръгби, което е атрактивен сегмент в ръгби спорта. Не е достатъчно популярен не само в България, но и в световен мащаб, за сметка на това е много атрактивен. Аз имам идея за създаване на една такава верига – турнири по плажно ръгби, където да привлечем класни отбори и да започнем да налагаме турнирите като марка. Хубавото е, че все повече отбори започват да идват, да почиват и да тренират в Бургас. Миналата седмица имахме един френски отбор от град Руан. Проведоха една много хубава демонстративна среща с отбора на Янтра (Габрово). Французите определено твърдят, че тук сме им предоставили едни от най-добрите условия, които са ползвали. Това е показателно и радващо. Ако успеем да се преборим за това първенство в Бургас, това ще бъде необходимият тласък, от който се нуждаем, за да тръгне спортът и да се развива активно.

- Колко е издръжката на един клуб по ръгби?

- Сумите са нищожни на фона на това, което се харчи за футбол. Мога да ви кажа, че годишната издръжка на един клуб се равнява на годишната заплата на един посредствен футболист. А в същото време смея да твърдя, че ръгбито формира качества в децата и спортистите, които после остават за цял живот. Въпреки привидното впечатление за някаква по-груба игра, ръгбито е един великолепен начин за борба с агресията сред подрастващите. Това е спорт, който учи на колективизъм, на отговорност. В ръгбито са жестоки наказанията за състезател, който си позволи да бъде груб със свой съперник. Понякога тези наказания се изразяват и в отнемане на спортни права доживот. Противно на очакванията на много хора, винаги там, където сме създали клуб, където сме започнали да работим с деца, интересът е огромен. Има ентусиазъм, откриват се нови клубове, но за съжаление по-нататък липсата на средства пречи тези клубове да продължат да съществуват. Сега една от моите задачи е да възродим някои клубове. Правим го в Горна Оряховица, Сливен, Пловдив, Добрич и в Бургас, в това число. За съжаление, така е разпределена географията на спорта, че неговата концентрация е около София пречи на състезателите от по-далечните градове да участват пълноценно в спортния календар.

Интервю на Стиляна Божидарова

Добавете коментар


Защитен код
Обнови